Ако „любовта“ е отговорът, то бихте ли задали въпроса отново?

Какво обичаше да правиш като беше малка?

Този уикенд от Февруари нашето предизвикателство към вас е да си напомните нещо, което сте обичали да правите като по-малки, нещо, което ви е завършвало, което ви е забавлявало, което ви е карало да мечтаете, което ви е вдъхновявало. Помислете и намерете време да го направите отново.

Давам ви моите топ любими неща,

КОИТО СИ НАПОМНИХ:

Танцувах, ама много. Пред огледалото от дете, с музика в ушите като по-голяма, по дискотеки, непрекъснато. Сега… май е ясно на какво ниво съм. Но онзи ден, момчетата бяха навън, а аз стягах багаж за ски и танцувах из целия апартамент. После бях като нова.

Рисувах цветя. Нежни и красиви. Сега рисувам триъгълници и скици, като ми остане време.

С Миленчето обикаляхме магазините и моловете с часове, обличахме се с най-скандалните дрехи и се забавлявахме от сърце. Това датира от училище почти до днес, сега е рядкост. Миленче, знам, че четеш този пост, замисли се 🙂

Сноубордът ме намери. Учех в университета, вече работех в рекламна агенция, само работех, пълен работохолик бях. И всичко тръгна от един тиймбилдинг. После намерих Стани, с който споделяхме тази мания. Карахме по 60 дни на сезон,  и така си напомних какво е усещането да летиш. Все още го правя, но за тази година съм на 2 дни каране…хахах.

Но най-голямата ми страст бяха кънките на лед. Денонощно. Толкова бях ентусиазирана, че чак баба ми  започна да ме води на уроци по фигурно пързаляне, само и само да карам хокейните си кънки. Не правех нищо от упражненията, само беше важно да карам повече. Седеше милата ми баба с мен и ме чакаше час и половина на студа. После карах на свободни пързалки, после направихме женски отбор по хокей (тук да е ясно, не сме играли никога, само тренирахме по 5 часа на ден кънки, буквално), имах и гадже хокеист, разбира се, и добре, че бяха Тина и Миленчето да завърша училище. И така, имах най-голямата свобода, летях и не спях от вълнение. После паднах с комоцио от случаен сблъсък и така приключи всичко. Отказах се, явно беше дошло времето за нещо ново. Но сега, десет години по-късно извадих кънките и карах.

И знаете ли, имаше много страх, много вълнение и много любов. Напомних си какво е чувството да правиш нещо за първи път, как без да знаеш продължаваш, как не се отказваш, защото ти е интересно. И това е нашето послание към вас.

Напомнете си, от къде сте минали, какво сте правили, какво сте забравили, какво ви е зареждало, напомнете си, кои сте вие.

Усмивки и любов,

Ани